Приказка за Любовта и Светлината - Част 10


от Добромир Пенков



Прекъсвам писането си, за да ви представя дословно посланието на Крион за България.

"Можете да прочетете посланието тук: Послание от Крион специално за България. Предадено на 12 юли 2013, чрез Марина Мечева."

Това послание пристигна току що. Току що получих отговор на въпроса, който отдавна си задавам. Сега ще трябва да променя плановете си за книгата и да опитам да я завърша по-скоро, защото явно нещата вървят с по-бързо темпо, отколкото предполагах. Това, разбира се, е много радостно. Сега нашата отговорност става още по-голяма. Сега разбираме от къде и защо идва този мощен импулс. Това, което става сега, е резултат от този импулс.

Не се тревожете, че страната ни е обхваната от протести. Така е и в целия променящ се свят. Това е пречистващата енергия на новото време. 2013 е година на лудостта. Постоянно се чувстваме като при пълнолуние. Това е съвсем естествена реакция на трансформацията, която преживяваме във физически и духовен план. Нашите приятели смятат, че това напрежение ще намалее, макар че сътресенията на всички нива ще продължат. Това е, защото негативизмът, натрупван толкова хилядолетия излиза на повърхността. Това са последици от разделянето с дуалността. Нали си спомняте какво беше дуалност – добро и лошо, любов и омраза, тъмно и светло. Това е светът, с който се разделяме. За да отидем в свят, в който има само Любов, Добро и Светлина.

Сега ще трябва да работим още по-отговорно за изграждането на този свят. Нека в нашата работа да визуализираме и как децата ни се завръщат и участват заедно с нас в създаването на една нова, красива България. Представете си я изпълнена с много щастливи и радостни деца. Мислете за това, когато се молите за България.

Просперитетът на страната ни ще дойде заедно с прилагането на новите прогресивни технологии, които ще доведат до съхраняване на планетата. Тя сега се задъхва от замърсяванията, които получава от изкопаемите енергоизточници и атомните електроцентрали. Случаят във Фокушима беше допуснат, за да бъде предупредено човечеството за опасността от тях. Част от новите технологии вече са отключени и се реализират. Никоя технология не може да ни бъде дадена, ако не сме готови да я използваме за благото на човечеството. Идеите за нови технологии се дават на изобретателите по време на сън. Тогава душите напускат телата ни и могат да получават нужните уроци. Има много прогресивни технологии, които са давани на човечеството, но тяхното приложение е било спирано от Илюминатите. За това вече стана дума.

През 1935 година американски лекар успял да създаде електронен микроскоп, който различавал болните от здравите клетки. Този уред можел да се настройва така, че да унищожава само болните клетки при всяко едно заболяване. Създателите на уреда отпразнували победата над всички болести по света и започнали серийно производство на микроскопа. Но тогава се намесили Илюминатите и намерили законово основание да конфискуват цялата документация и да унищожат създадените уреди, а така също и завода, който ги произвеждал. Защото фармацевтиката е една от най-печелившите дейности, а основните фармацевтични компании са собственост на Илюминатите. Разбира се, здравето на хората няма никакво значение. Така се произвеждат лекарства, които ни поддържат полу болни, за да можем безкрайно да захранваме с нищожните си средства фармацевтичните гиганти. Вижте дворците край София и ще разберете за какво става дума.

През 1945 година български изобретател в САЩ създал прост метод за разлагане водата на водород и кислород. Ако технологията му беше разработена и приложена, сега Земята щеше да бъде една чиста райска градина. Всички разработки на този наш учен били унищожени, а той вкаран в лудницата. Защото петролът е един от основните източници за печалба на свързаните с Илюминатите концерни. Филмът „Отмъщението“ е типичен пример за безскрупулността, с която те действат.

От трийсет години в Швейцария работят различни модули на генератори за ток. Те са създадени в една християнска комуна от инженер, получил информация за технологията по време на дълбока медитация. Тези генератори получават неизчерпаема енергия буквално от въздуха. Има достатъчно снимки, допускани са журналисти. Един български инженер, член на комуната, предложил да се предостави технологията на човечеството, но наскоро след това се „самоубил“.

В момента вече има реализирани космически технологии, предоставени на нашите учени. Може би най-голям успех в това отношение е постигнал иранският учен, ядреният физик Мехран Кеше. Той е създал реактор, който дава възможност да се премахва земната гравитация и по този начин да се създават летателни апарати на съвсем нов принцип. За тези летателни апарати няма да бъдат необходими летища и практически за десет минути ще може да бъде достигната всяка точка на Земята. Няма да бъдат необходими реактивни двигатели, използващи опасните горива от изкопаеми енергоизточници. Този реактор може също да променя химическите елементи от един вид в друг. По тази технология в началото на 2013 г. беше изведен в орбита ирански космически кораб с маймуна на борда. Използването на такъв тип космическа технология не налага предварителна подготовка, която при сегашните космически кораби отнема години. Тази и други технологии са предоставени на човечеството безвъзмездно. Най-добра модификация на реактора е реализирана от полските учени. Обемът на този реактор е съвсем малък. Български учени също работят по този проект. В началото на месец май Кеше проведе тридневна международна конференция във Варна, което е признание за приноса на нашите учени. В същото време Кеше е създал съвсем нов начин за лечение на всички видове рак и извършва това лечение безвъзмездно. Научната работа не му пречи да бъде един от най-големите миролюбци на нашето съвремие.

Друга успешно реализирана технология е тази на Италианския учен Роси. Той създаде реактор с обема на компютър, който произвежда евтина енергия 10 до 20 квт мощност. Този реактор работи на принципа на студения ядрен синтез. В малък контейнер се смесват никел на прах и водород. Така се получава реакция, при която се отделя температура до 600 градуса. Един такъв реактор може да отоплява жилищна сграда шест месеца. След това се подменя касетата, която струва само десет долара. Цената на реактора е 500 долара. Има и вариант на реактор с размера на фургон, който произвежда 1000 мвт. Това са завършени, работещи реактори. За да бъдат пуснати в серийно производство, е необходимо да минат през продължителна процедура за лицензиране.

Преди няколко дни прочетох, че български изобретател от Стара Загора създал генератор, който първоначално се задейства с електрически ток. Този генератор произвежда шест пъти повече енергия от тази, която консумира. Изобретението вече е патентовано и предстои серийно производство.

Това са само част от технологиите, дадени на човечеството. След 2015 г. ще започне още по-масово прилагане на нови, непознати засега технологии. Много скоро човечеството ще се научи да пренася електрическата енергия по безжичен път. Нашите космически приятели обсъждат какво точно да ни предложат, без да създават опасност от евентуално неразумно използване.

Говоря за тези технологии, за да ви помогна да повярвате, че изграждането на едно ново, справедливо общество е възможно. Нещо повече, ние вече го изграждаме. След като току що получихме доброто послание за България, виждам колко е отговорно да повярваме във възможността за нейния просперитет и да работим още по-усърдно за него. Не забравяйте, че нашата земя е родила двама от най-великите синове на човечеството – Спартак и Орфей. Наследили сме от Спартак свободолюбивия дух, който сега дава плод чрез протестите, обхванали страната ни. Знам, че този дух ще донесе промените, които толкова дълго чакаме. Но има нещо още по-важно. Това е духът на Орфей, духът на изкуството. Културата носи големия потенциал на промяната. Вижте колко е силно въздействието на нашите творци, когато говорят по какъвто и да е въпрос. Хората на изкуството живеят в един различен, чист свят. В този свят скоро ще заживеем всички ние. Това е светът на четвъртото измерение. Този свят вече е част от нашата реалност – поне за тези, които имат сетива да го почувстват. Виждам как все повече хора, като се обърнат към себе си, откриват творческия си потенциал. Вече хиляди хора пишат стихове. Това, разбира се, още не значи, че създават поезия. Но самият факт, че са повярвали в себе си, е един двигател на духовността. Те вече живеят в един друг, по-чист свят и така натежават на добрата страна на везната.

В нашия град, чрез Обществото за духовно развитие, започнахме ежегодно издаване на алманах с творби на пишещи наши съграждани. Те дори не смеят да назоват себе си поети. А, всъщност, създават чудесна поезия. Ето, Ники казва: „Родих се, да се чуди този свят защо живея в пазвата на птиче... Аз още съм във липовия цвят... “ Виждате ли колко красота и поезия има само в тези два стиха! А Петя написа: „...С уморени ръце от безброй знамена, се ослушах да чуя сърцето си...“ Вижте колко мъдрост има в тези думи. Точно това е, което трябва да направим – да спрем да се борим и да се вслушаме в сърцата си. Все повече хора разбират, че когато сърцата им са изпълнени с любов, целият свят става прекрасен. Затова, работете, приятели, за обединяване на хората с добри сърца във вашия град. Споделяйте вълненията си, породени от прочетен стих или от красива музика. Пишете за тези вълнения, не ги потискайте. Това споделяне носи чистата енергия на промяната.

При срещите, които провеждам, виждам, че на най-високо духовно ниво са хората, занимаващи се с Йога. Търсете контакти с тези хора. Те могат да бъдат добри ваши учители. Те, без изключение, са хора със съзнание от четвърто и пето измерение. Моята пет годишна внучка посещаваше Йога в детската градина. Това е една чудесна идея. Просълзих се, когато, като застана в поза „лотос“, ми изпя: „Намасте, доброто в мен поздравява теб сега. Намасте, доброто в теб поздравява мен сега.“ Ето от къде трябва да се тръгне, за да се изпълни с добро светът, който с толкова усилия и любов изграждаме.

Ето, точно това е пътят, по който вървят хората, търсещи просветление. Те работят самостоятелно за своето духовно израстване и споделят своите постижения с приятелите си в различни групи. Всички тези групи са свързани чрез енергията, която излъчват. Общуването между тези групи е следващото стъпало в израстването ни. Така нашето Общество поддържа много близки отношения с център Идея Вита. Не се бяхме виждали с нашите приятели повече от половин година. Останахме изненадани от променения им младежки вид. Оказа се, че те просто работят интензивно за своята физическа и духовна промяна и от там за промяната на обществото. Помолихме ги да ни запознаят с паневритмията на Петър Дънов. Поработихме няколко дни и така си подарихме един истински празник. Невероятно е изживяването, когато се съберат заедно светли хора. Докато играехме в двора на едно училище, към нас се присъединиха и две двойки тийнейджъри, които преди това се прегръщаха на пейките. Те дори нямаха представа какво точно вършим, но вероятно енергията, която излъчвахме, ги привлече. Повярвайте, цялата планета сега се облива в прекрасните енергии на промяната. Разказаха ни нашите приятели, че само в София поне хиляда души всяка сутрин играят паневритмия. Те се събират на малки и по-големи групи, в квартални градинки и в паркове. В една от групите се събират от сто до четиристотин души с оркестър, а другаде използват музика на запис. Паневритмията е едно умело съчетание между текст, музика и танц. Това е един чудесен спектакъл, в който вие сте главните актьори. Продължителността му е около час и двайсет минути. В страната вече има стотици групи за усвояване и разпространение на тази прекрасна идея. Съветвам ви и вие да се включите в това движение. То носи мощен тласък в духовното развитие на всички участници и на страната ни. Това е една от стъпките за осигуряване просперитета на нацията. Обединени в един такъв красив спектакъл ние изграждаме нова времева линия за България и планетата.

В същото време има хора, които без да участват в групи, дълбоко в себе си чувстват и носят промяната. Те не знаят какво се случва в космически мащаб, но дълбоко в сърцата си са скътали онази вълшебна искрица светлина, която ги отваря за красотата на света и ги поставя на светлото блюдо на везната. Преди няколко дни разговарях с баба Дора, една очарователна дама над осемдесетте. Тя сподели, че никога през живота си не е мразила. Така, изпълнена с любов към всичко и всички, плете терлици и ги подарява на хората. Тя никога не е чела за законите на Карма за даването, но дълбоко в себе си чувства необходимост да върши добро. Така че, не се безпокойте, че сме твърде малко Работниците на Светлината. Има безброй души, които дори без да съзнават, чрез добротата в сърцата си неусетно работят за промяната на света към добро. Те също са Творци. Може да не вършиш нищо, а само да бъдеш в състояние на покой и пак да бъдеш Творец. Творението не е непременно създаване на материални неща. Творението е по-скоро състояние. Може днес да си изградил стена, но да не си Творец. Но може само да съзерцаваш залеза и по този начин да бъдеш част от Великото Творение. Може просто да вървиш по улицата и с усмивката си да събуждаш други усмивки. Това е част от Творението.

Много от хората, с които разговарям, се оплакват, че светът около тях е мрачен, че срещат все намръщени хора. В същото време аз срещам само усмихнати хора и щом заговарям с тях, очите им заблестяват. В един магазин срещнах една дама, която наскоро беше прочела книгата ми за Прехода. Тя попита: „Вие ли сте...“. „Да“, отговорих. Очите на тази прекрасна жена блестяха, изпълнени с невероятна светлина. Такова усещане за близост ни изпълни, че й казах: „Трябва да тръгвам, иначе непременно ще трябва да те прегърна!“ Постепенно осъзнах, че моето настроение предизвиква появата на светлина в очите. Това се случваше и с инертни, на пръв поглед, хора. Ето, това е част от Великото Творение. Защото всеки носи някъде в себе си искрицата на доброто. И най-закоравелият „престъпник“, дори подсъзнателно, чака някой да открие в него тази искрица и да я разгори. Той се противопоставя на целия свят само защото никой не е съумял до сега да открие тази искрица и да му каже: „Ти си един добър човек!“ Така остана в мен споменът за тъжните, дълбоки сини очи на онзи „рецидивист“, който обра вилата ми. Един от най-известните американски мафиоти, смъртоносно прострелян при опит за залавянето му, написал с кръвта на убит от него полицай: „В моите гърди бие добро и честно сърце“. Разбирате ли? Никой няма чувство за вина. Дълбоко в себе си всеки се чувства едно добро човешко създание. И, ако ти забележиш тази доброта, можеш да намериш един верен приятел. Добрата дума тежи най-силно там, където най-рядко прозвучава.

Така че, приятели мои, Работници на Светлината, работете търпеливо, търсете търпеливо искриците на Доброто и Светлината във всяко човешко сърце. Бъдете сигурни, че тази искрица ще засияе заедно с факела, който носите, и ще спомогне за пропъждането на мрака от живота ни. Ето, това е нашата мисия. Така, стъпка по стъпка, ден след ден прекрасната ни планета ще засиява все по-ярко. Точно този процес тече в момента – не утре, не някога – сега! Сега се случва времето, за което толкова поколения са мечтали. „Но нека вярата не оскъднява! Яснее онзи мирен ден отвъд...“, написа Пеньо Пенев в зората на човешкото пробуждане.

Ето, сега се случва това! Ние сами сме избрали точно сега, в най-динамичния момент от промените, да бъдем на тази планета, да бъдем част от Светлината, която завинаги ще остане да струи и да я облива. Точно в този момент с възхищение ни гледа цялата Вселена и се прекланя пред избора ни да поемем трудната мисия на Носители на Светлината. Всичко това, за което с толкова патос и вълнение ви говоря в момента, е толкова реално, колкото и книгата, която държите в ръцете си. Точно докато четете тези редове, вие творите. Творите точно по Негов образ и подобие, защото сте част от Него!

За да бъдем добри Майстори Творци, е необходимо да сме във вътрешен покой. Говорихме, че трябва да се освободим от старите стереотипи. Един от тези стереотипи е навикът ни непрекъснато да даваме оценки на нещата, които се случват. Непрекъснато коментираме как изглежда този или онзи. Непрекъснато осъждаме поведението на другите, недоволни сме от политиката, от съпруга си, от времето. Спрете! Никой от нас не е грозен или красив. Той просто Е. Няма значение дали има пъпчиво лице или е манекен. Той просто Е. Вие не сте грешни или праведни, добри или лоши. Вие просто СТЕ. Вие не сте виновни за нищо, никой не е виновен за нищо. Всички просто СМЕ. Не се сравнявайте с никого. Самото сравняване на нещата вече е осъждане. Осъждането поражда недоволство. Недоволството започва да руши вас и тези, към които е насочено. Осъждането е състояние обратно на любовта. Опитайте се внимателно да вникнете в същността на този процес. Погледнете каква голяма част от времето ви е запълнена с обсъждане на чуждите „недостатъци“. При всяка среща с приятели се информираме за това какво се случило с някого. Колкото по-известен е този, когото коментираме, толкова по-голяма е радостта от откриването на неговите недостатъци. Едно известно шоу запълва половината от времето си в ефир, за да се присмива на известни личности. Това подхранва егото на водещия, защото едно такова внушение винаги казва: „Щом коментирам недостатъците на тези известни личности, значи аз съм по-значим от тях.“ Същата е реакцията и на зрителя. Той е удовлетворен от това, че и любимата до скоро певица, ако няма други недостатъци, поне е по-възрастна от него. Така се обединяват негативни, разрушителни енергии.

Вероятно ще ви бъде много трудно да направите стъпката, за която говорим, но не осъзнаването на този аспект на нашето поведение, е една от основните спънки в развитието ни. Ако не оставите този товар, трудно ще преминете от другата страна на везната. Затова, просто спрете да клюкарствате. „Ами за какво ще си говорим тогава?“ Замълчете! Просто замълчете! Щом не можете да намерите думи на възхищение, които да споделите със събеседниците си, просто замълчете. Може би тогава в тишината ще успеете да откриете себе си, да намерите неподозирани до сега радости. Това е първата и най-важна стъпка в освобождаването от старите навици.

Като говоря за необходимостта от тази важна промяна, се обръщам преди всичко към пенсионерите. Вие, приятели, не осъзнавате какъв огромен потенциал от възможности носите. Вие имате най-ценното – имате време и свободата да избирате как да го оползотворите. Забелязвате ли колко от вас започнаха да пишат стихове, да се занимават с музика, да участват в курсове по танци? Това е чудесно! Продължавайте да се разкривате като Творци. Знаете ли, че едно хоро е най-силната и красива медитация? Това са обединени десетки и стотици души в един ритъм, слети в едно общо изживяване на възторг. Продължавайте да използвате свободата си, за да променяте света. Бъдете близо до младите. Давайте кураж в стремежа им да разрушат старата парадигма. Не се тревожете, че старото си отива. Та какво по-прекрасно от това!

Рушете безмилостно и разбиранията, които са се вкоренили дълбоко във вас. Верен на „даскалския“ си манталитет, ще ви дам няколко задачи за домашно. Първо: Научете се да обичате циганите. Знам, че потръпнахте и ви се струва, че съм много строг учител и ви възлагам трудна задача. Но помислете си само колко много, необичайни на пръв поглед неща, вече приехте. Погледнете в себе си и ще видите как представи, носени с години, успяхте да промените от мига, в който отворихте първата страница, до сега. Та нали само си разказваме приказка. А в приказките всичко е възможно. Тази приказка може да започне така: „Имало едно време две души. Те били най-добрите приятели в Онзи свят, където всичко е възможно. Но в предишния си живот не били осъзнали силата на прошката. Затова сега избрали да се родят едната душа като циганин, а другата, като българин.“ Ето, така би могла да започне тази приказка. Помислете си сега как трябва да се отнесете към вашия най-добър приятел от „истинския“ свят. Не забравяйте, че сега вие просто сънувате. Реалността е съвсем друга. Ще дойде време, когато ще кажете: „Извинявай, че по време на онзи сън те нараних. Но, въпреки това, беше чудесен сън.“

Разбира се, тази сложна промяна не може да стане изведнъж. За да я приемете, направете по-леката стъпка – заобичайте първо децата на циганите. Забелязали ли сте какви хубави, дълбоки очи имат те? Няма да бъде трудно да ги заобичате. С техните родители ще ви бъде по-трудно. Затова първо просто ги приемете. След това им свалете шапка, че са избрали сами този труден жребий. После се опитайте да заговорите за простичките неща и ще видите, че и те носят своята мъдрост и благородство. Но, ако искате напълно да ви „разбият“, послушайте ги как пеят. Отнесете песента им в сърцето си и оставете от нея да покълне любов. Сигурен съм, че този път ще се справите.

За втората задача сме говорили и преди. Заобичайте всяка земна твар. Нали си спомняте, че всички твари са точно толкова Божии чада, колкото и ние. Ще ви бъде по-лесно, ако ги наблюдавате заедно с децата. От тях можете да научите много неща за животните. Нали ви разказах за фермата с гъсениците. Започнете да гледате на всички твари с окото на Създателя. Нима Той казва, че някои създания са по-ценни от други? Той просто обича еднакво всичките си деца.

Преди известно време заложих капан, за да хвана мишката, която се разхождаше из шкафа. Но капанът, като щракнал, не успял да убие малкото мишле, а само счупил крачето му. Божието създание отчаяно се мяташе и се мъчеше да го откъсне , за да избяга. То беше наранено от капана, който моята ръка е заложила. Внимателно го изнесох на двора и го пуснах. То, куцукайки, се скри между дървата. Молех се на Бога да оцелее. Опитвах се да си представя какво изпитва това дете, докато облизва болното си краче. То може би си казваше: „Колко е лош този човек, който заложи капана и счупи крачето ми.“ А може би си мислеше: „Колко е добър този човек, който пощади живота ми.“ Не знам дали е зараснала раната му, но ми се иска да вярвам, че вече е забравило какво съм му сторил. Мишлетата не са злопаметни.

Има и още една задача: Заобичайте камъка. Открийте неговото безкрайно многообразие от форми и цветове. Много скоро ще забележите неговата аура и ще приемете, че и той също има душа.

Ето как го правя аз:

Аз камъка прегръщам всеки ден
и той със ласка ми отвръща.
Отдръпвам се и гледам възхитен.
И камъкът в икона се превръща.

Отнасяйте се с любов към тези прекрасни същества от минералния свят. Пак ще ви посъветвам да го правите с децата. („Понякога трябва да бъдем много снизходителни към възрастните...“) Погледнете с очите на децата този пъстър свят и се опитайте за миг да забравите „голямото“.

При това, бъдете винаги толерантни към себе си. Прощавайте си за неразбирането, което сте имали някога за нещата в света. Сега това вече няма значение. Просто си представете, че сте се телепортирали от някъде в този свят и нямате никакво минало. Всичко започва едва сега. И наистина е така. За този отминаващ свят ще се говори , като за предистория на човечеството. Така че, всъщност, ние сме на стартовата линия. Едва сега започваме да пишем новата история. Разбирате ли величието на този миг! Всички тези „простички“ неща, които вършим, ще влязат в бъдещите учебници по история. Но няма да кажем, както нашите предшественици, „историята пише се със кръв“, защото ние нашата история ще напишем с Любов!

 

МОЖЕ ДА ВИ ХАРЕСА СЪЩО:

0 comments